от brandmajor_1 » Пон Май 06, 2013 12:49 pm
Честит празник и на всички мъже и жени, които са преминали през тежестта и несгодите и през онези хубави моменти на родната казарма, които никога не избледняват и винаги подхранват разговорите на чашка или по други поводи! И в този паметен ден ще си позволя за сетен път да представя едно много силно ситихотворение и неговия послеслов, които са толкова близо до същността на нашата клубна дейност, но които често забравяме и често подминаваме паметниците на онези, които проляха кръвта си и оставиха костите си по бранните полета, за да ни има нас. Много често се питам кой ако не ние трябва да се погрижим за техните паметници и тяхната памет? Сълзите на техните майки отдавна са пресъхнали, а ние техните преки или косвени наследници, наследници на тяхната кръв и слава сме длъжни да правим така, че да ги има во век и веков. И точно заради това пак ще публикувам тези силни стихове и техния послеслов и ще го правя винаги, докато мога да го правя. А днес в този прекрасен пролетен ден, нека всеки от нас остави поне едно цветенце пред паметник на тези най-обикновени и в същото време толкова велики в тяхната саможертва българи.
Велик е нашият войник...*
...а на България в земята,
във всяко село, всеки град,
във статуя от бронз излята
стои на главният площад
войник, във бойно снаряжение
замръзнал в хватката: „на нож”,
с едно върховно напрежение
натегнал цялата си мощ...
Под него на пиедестала
изсечени са имена
за вечна памет и прослава
на падналите във война...
Те неожънатите ниви,
ръкойки несъбрани в сноп
и трудни булки, не родили,
оставяли за в друг Живот...
Не се завръщали войниците
поели посред ден на път,
но все ги чакали вдовиците,
дори и минали отвъд...
Край паметниците притичвало
ранено Времето едва
и сутрин слънце ги напичало,
а нощем греела луна...
Във празник идвали тук хората
и слагали до тях цветя
и на Живота след умората
прекланяли се пред смъртта...
И младоженци тук, след църквата
и божията благослов,
са идвали с цветя за мъртвите
и да се закълнат в Любов...
... Изтича днес кръвта на Времето
в обезлюдените селца,
в тях няма вече булки бременни
и глъч на весели деца...
Във къщите полусъборени
се гонят нощем ветрове,
не са останали и спомени...
И кой ли да ги призове!..
Не бий камбана за вечерня
(и попа Бог го е прибрал)
и само, със забрадка черна,
кълне старица своя хал...
... Но на Архангелска задушница
среднощ, когато Господ спи,
събират се Душите-блудници
край паметниците сами...
И наборите се подреждат
отново във войнишки строй,
а Генералът ги повежда
със песен и с „ура” на бой.
И пак един Поет ще пише,
че „мъртвият не ни е враг”-
преди куршум да го прониже
дошъл от близкият овраг...
... А паметниците излишни
стоят, когато няма кой
да дойде както в дни предишни
при тях... С цветя заупокой!..
И Времето, като от книга
за тях изтрива паметта,
но не във бой сега ги стига
за втори път без жал, Смъртта!..
02.06.2012. д-р Коста Качев
*„ Велик е нашият войник,
велик, велик.
Измокрен, гладен уморен
без отдих би се ден и нощ...”
Тая песен българските мъже минали през казармата
знаят по-добре от „Отче наш”...
Сегашното поколение не я знае, а с нея загива и българският боен дух!.. Правнуците на ония Войници, отдавна са по широкия свят и възпитават децата си във вярност на други народи. Жените вече се назовават с мъжки фамилии, завършващи на съгласна, а мъжете- фъфлят с двойно „фф” на края... Паметниците, заедно с Войниците- отдавна са забравени и Времето ги руши...
Бедна ми Българийо!!!
Всуе обесиха Апостола!..
Всуе загина Войводота!..
Всуе оставиха костите си по бранните полета Войниците!..
О, Господи: ние ли криво ти се молихме, Ти ли криво ни разбра!..
Великъ е нашиятъ войникъ!
Великъ, великъ, великъ!
Измокренъ, гладенъ, уморенъ,
безъ отдихъ би се день и нощь,
бърдата цепи разяренъ
съ страшния си викъ „На ножъ!“.
Отъ Китка литна въ единъ мигъ,
прѣцапа Тимока дълбокъ,
при Равна, Вина, Лѣсковикъ,
черта му пѫть самиятъ Богъ.
При Маврово, заровенъ в снѣгъ,
съ рѫцѣ прѣмръзнали се би,
въ Ботумъ отвори пѫть за Дринъ,
прокуди врага до единъ!
И пакъ спокоенъ, мълчаливъ,
при Охридъ днесъ той стои
и чака новъ врагъ да срази
съ страшния си викъ „На ножъ!“.[2]
