Кратка предистория. Отраснал съм в Костинброд, учил съм в София, последните над 4 години живея основно в Амстердам, но винаги съм усещал привличане към природата и селския начин на живот. Преди почти 4 години покрай един "зелен IT семинар" в университета ми в Амстердам ми хрумна идея - за "зелен" вариант на Силициевата долина (грешно наричана "силиконова" в България), и то не къде да е, а на територията на България. От тогава мина доста време, идеята доста се промени, намерих си съмишленици, а от съвсем скоро - и фенове.
Наскоро едно от другарчетата (Иван Куков от Варна) спечели конкурс с нашата идея и започнахме да придобиваме популярност. Страницата ни във Facebook понастоящем има над 3000 харесвания (преди две седмици бяха по-малко от 100). С цел избягване на злоупотреби и трупане на лоша репутация, веднага след "гръмването" на новината решихме да си създадем някаква форма на идентитет - така вече си имаме и сайт, който все още не е доизпипан, но работи.
Накратко за идеята: вмомента в България има 730 села с по-малко от 25 жители, от които 63 нямат по нито един жив човек, живеещ в тях. Това са т.нар. "села-фантоми", които в срок от 5 до 10 години след "изчезването" на последния си жител губят статута си на населени места. В селата с малко жители средната възраст е изключително висока (често над 50-60 години), а младите хора са твърде демотивирани да се върнат там поради липса на работни места, разпадаща се инфраструктура, отдалеченост от учебни и медицински заведения и т.н. Решението на тези проблеми, обаче, е затворен кръг - всички изброени фактори зависят от местното население. Където има хора - инфраструктурата се поддържа. Където няма - тя запада.
Затова ние, група IT специалисти (от програмисти до дизайнери), сме решили да променим тази ситуация. Проектът ни не се казва "ИТ село" защото в него ще живеят само "компютърджии", а защото ние сме сред малкото гилдии, за които не е от значение точно къде ще работим от географска гледна точка. Стига да разполагаме с електричество и достъп до Интернет (два не особено сложни за решаване проблема), ние можем да се заселим в някое китно (почти) обезлюдено селце заедно със семействата си и да го облагородим, доколкото можем. Това, естествено, ще привлече и други професионалисти към нашето село - техници от различни сфери, строители, фермери, лекари и други хора, без които трудно бихме се справили. В идеалната ситуация резултатът би била една самодостатъчна общност, но не тотално откъсната от цивилизования свят - група щастливи млади хора със семействата си, които да докажат пред България, че "селянин" не е мръсна дума и модерните технологии и селския начин на живот далеч не си противоречат.
Днес има статия за нас във в-к Телеграф, ще има подробен материал и в майския брой на списание Агрозона, вчера бе сниман репортаж за Нова телевизия. Десетки хора с разнообразни интереси изявяват желание да се включат в проекта, получаваме подкрепа и от чужбина - до момента "зелени" организации от Унгария и Тунис, както и университета ми в Амстердам, предлагат помощ с акъл, популяризиране на идеята и общи проекти след създаването на селото.
Тъй като мога да напиша толкова много по темата, че да ви отегча от четене, предлагам на който му е интересен проекта да следи развитието му на нашия сайт. Ако някой от вас смята, че може да помогне по някакъв начин - да се чувства свободен да ми пише. Пък аз обещавам ако тази моя мечта се сбъдне, да ви спретна един събор край нашето село
Та, приятели - така аз съхранявам българското. Опитвайки се да покажа на хората, че можем да се върнем там, откъдето сме дошли, и че там наистина е по-приятно от панелените джунгли на София.
Благодаря за вниманието
ПП: Редакция! Току-що видях и краткия материал от Нова телевизия
